БУ̀НКЕР

БУ̀НКЕР м. 1. Воен. Отбранително стоманобетонно укритие, снабдено с артилерийски оръдия и картечни гнезда. Край мостовете се сивееха грамадни яки бункери. От амбразурите им безстрастно надничаха немски войници с каски. Х. Русев, ПЗ, 199. В дясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, ВР, 9.

2. Стоманобетонно противовъздушно скривалище, предназначено за ограничен брой хора.

3. Спец. Специален сандък или помещение, предназначено за временно съхранение на въглища, на чупливи или ронливи материали. Вагонетките с руда ще се изсипят в голям бункер, от който рудата ще пада в трошачката. С, 1954, кн. 3, 98. Бункер за цимент. Въглищен бункер. Бункер за зърнени храни.

4. Спец. Открит сандък към комбайн, обикн. с конусовидна или пирамидална форма, в който се събира зърното при вършитба. Щом размята криле комбайнът и от улея на бункера потече червена като жарава пшеница, дядо Ангел съвсем се обърка. Кр. Григоров, ОНУ, 182-183. Гърмеше сред житното море самоходният комбайн,.. из бункера му рукна златният порой на овършаната пшеница. А. Гуляшки, СВ, 351.

5. Спец. Помещение за въглища в кораб.

— От англ. bunker ’въглищен сандък’.

Списък на думите по буква