БУНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНТ, бу̀нтът, бу̀нта, мн. бу̀нтове, след числ. бу̀нта, м. 1. Масова проява на неподчинение, непокорство поради негодувание срещу нечия власт или несъгласие с установен ред; размирица, смут. Той е бил изпъден от трети клас на една гимназия у нас, по време на един ученически бунт. М. Георгиев, Избр. разк., 189. — Господа, днес няма да тръгнете,.. — Невъзможно, умираме! — Бунт направяме, но не стояваме. Ив. Вазов, Съч. ХII, 102. — Арестувайте този тук! — Гласът на Раковски беше леден. — Заповядвам! За неподчинение и подстрекателство към бунт срещу началството легистът Васил Друмев да бъде веднага разстрелян! Ст. Дичев, ЗС I, 234.

2. Организирана народна въоръжена борба срещу потисническа власт; въстание. — Щом сети придошлата сила, народът ще се дигне! В Мизия, в Тракия, в Софийско, Родопа и Македония ще почнат неудържими бунтове, те ще пометат тираническата османска власт! Ст. Дичев, ЗС I, 437. Населението на Чипровци и други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Вдигам бунт. Потушавам бунт.

3. Прен. Проява или израз на силно негодувание, възмущение от нещо. Ако можеше да мисли, да говори — тя би вдигнала глас срещу човешката жесткост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа! Г. Райчев, ЗК, 91. В душата му се надига бунт срещу съществуващата неправда. Бунт на син срещу бащино нареждане.

— От нем. Bund ’съюз’ през рус. бунт.