БУНТАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀НТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Бунтовник, бунтар. — Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влезат бунтаджиите, да ни дойдат турците, за изпати манастиря! Ив. Вазов, Съч. ХI, 9. — Тоя Георги, тоя вашият бунтаджия, на всички ви под кожата е влязъл... Д. Бозаков, ДС, 26.