БУНТА̀РСКИ

БУНТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свойствен, присъщ на бунтар; бунтовнически, бунтовен. Нашата паралелка от 8-ми клас, която беше най-бунтарската паралелка, шумеше като кошер. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. Реакционните среди "добре оцениха" високите бунтарски качества на тази поема,.. и затова убиха най-зверски твореца ѝ Гео Милев. ВН, 1960, бр. 2611, 4. Бунтарски дух. Бунтарско настроение.

2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтовнически. Заможните и будни средногорци запяват бунтарската песен: "Не щеме ни богатство, не щеме ни пари, / а искаме свобода, човешки правдини..." П. Делирадев, БГХ, 15-16. Бунтарска реч.

БУНТА̀РСКИ

БУНТА̀РСКИ. Нареч. от прил. бунтарски (в 1 знач.); бунтовнически, бунтовно, бунтовнишки. Настроен бунтарски.

Списък на думите по буква