БУНТАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНТА̀РСТВО, мн. няма, м. Проява, дейност или качество на бунтар. В тоя борец .. имаше нещо от бунтарството и мъдростта на старите борци и възрожденци от преди Освобождението? Ив. Мартинов, ДТ, 57. Творчеството на Гео Милев, .. минава през бунтарството на дребнобуржоазния интелигент. Г. Цанев, СИБЛ, 554. Усетих как някакъв дух на бунтарство ме обземаше, докато слушах тази прилежна млада жена. Г. Данаилов, ДС, 217.