БУНТОВНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНТО̀ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност на бунтовник, подготвяне на бунт. — На тръгване за Неврокоп, тате ми откри, че отвъд, в нашите планини, наново е почнало бунтовничество. А. Страшимиров, А, 164. Освен това беше и приятел на един наш българин, който за бунтовничество беше затворен в тъмницата. Св. Миларов, СЦТ, 75. // Бунт (в 3 знач.). — Не! Аз съм против тоя брак!.. — Това е явно бунтовничество, великий логотете! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 185.