БУНТОВНИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУНТО̀ВНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бунтовнически. Тосун бей се завърна от разрушената Клисура.., за да даде огъня на Сопот, записан на тевтеря му, като бунтовнишко огнище. Ив. Вазов, Съч. Х, 118. Под картечната и оръдейна стрелба, с жертви и от двете страни, войската заема бунтовнишките позиции. Раб., 1934, бр. 2, 4. Тук юнаци бунтовнишки песни са пели / и шумели са старите мури в Пирин. Ламар, СГ, 51. Понеже е расло [балканското население] при по-свободни условия, то е проявявало и повече отпор срещу всяко домогване да се отнеме свободата му, отличавало се е винаги с бунтовнишки дух — из неговата среда излизат най-видните български революционери. Б. Пенев, НБВ, 7.