БУНТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУНТУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Подбуждам, подстрекавам към бунт. — Аз нямам оръжие, каймакам ефенди. — Това не знам. Някога ти си бунтувал целия град! Д. Талев, ПК, 285. — Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си и в тия съдбоносни за народа дни! Хр. Смирненски, Съч. III, 195. — Правителството не е дало и няма да даде милостите си на хора, които, макар и с благи думи, бунтуват поданиците. Ст. Дичев, ЗС I, 48.
2. Подстрекавам към неподчинение, непокорство. По-нататък Манолаки не искаше да слуша нито за "крайните идеи" на Йосифа,.., нито обръщаше внимание на клюките, че Йосиф бил бунтувал селяните против него. Й. Йовков, ЧКГ, 87.
3. Прен. Предизвиквам силно недоволство, негодувание, възмущение. Чакаше!... Каква нещастна дума, как бледо тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Когато смут черен бунтува / душа ми в световната битва, / тогава се песен не чува, / понявгаш се чува молитва. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 141. А сега слушай и не бунтувай хората и срещу себе си, и срещу партията. А. Гуляшки, СВ, 43.
4. Непрех. Остар. Бунтувам се (в 1 знач.). Ако цяла когорта бягала от бойното поле или бунтувала срещу своя началник, тогаз един на десет се подлагал на смъртно наказание. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 300. бунтувам се страд. от бунтувам в 1, 2, 3 и 4 знач.
БУНТУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Вдигам се на бунт, участвувам в бунт. Народът в царството вече се бунтувал и сам решил да се бори за своята свобода и щастие. Св. Минков, ПК, 16-17. И се дигат на стачка. Бунтуват се... Б. Шивачев, ПЮА, 162. Локви кръв димят и бунтуват се раби. Н. Хрелков, ДА, 79.
2. Изпитвам силно недоволство, възмущение от нещо; негодувам. Остана си все тъй смазан, убит от тая фатална случайност, против която се бунтуваше цялото му същество. Й. Йовков, Разк. I, 157-158. Бунтувах се,.., против себе си, че ги корим за вярата, която ги съгрява. К. Величков, ПССъч. III, 6.
3. Изразявам бурно, невъздържано недоволството си, несъгласието си с нещо; протестирам. Не му се учеше: често го изпъждаха от клас, че се бунтувал, изказвал се на глас, не приемал, не одобрявал програмата. П. Михайлов, МП, 127. Селото се бунтува. Ей сега ида оттам. Събрали са се всички в кръчмата, и Хаджи Андрея, и братята му, и всички, че като гракнали срещу мене, ще ме изядат. Й. Йовков, А, 67-68.
4. Прен. За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините. Д. Кисьов, Щ, 516. Питат ли ме, де зората / ме й огряла първи път, /.. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 56.