БУНЧУК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНЧУ̀К, мн. -ци, м. Книж. 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. Ако би живеле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и ингелизите, и нашите гяуре. Л. Каравелов, Съч. IV, 192.

2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка.

— Рус. бунчук.