БУ̀РА

БУ̀РА ж. Остар. и диал. Буря. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката. П. Р. Славейков, ЕБ, 80. След бура е пак небето чисто. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IХ, 923. Подир бурата — и тишината. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55.

Списък на думите по буква