БУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който поражда, довежда или съпътства буря. Черни бурни облаци затулиха небето вече. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. Духаха бурни северни ветрове.
2. За време — през който бушува буря. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13. В една вечер когато часът беше около дванайсет, фучеше силен вятър; гръм ся раздаваше много силно; .. В това бурно време, Джамал бей седеше сам в една тъмна стая. В. Друмев, НФ, 58-59. И тръгна да види какво правят момчетата през тази бурна пролетна нощ. Навън вятърът го забрули. А. Каралийчев, НЗ, 136. Бурен ден.
3. За море, вълни и под. — който бушува, развълнуван от буря. Пред нас е морето. Тъмно, бурно и неизвестно море. Б. Шивачев, ПЮА, 45. Черни облаци се спускаха от небето със страшни светкавици и се сляха с бурните води. Елин Пелин, ЯБ, 40. Бурни вълни. // Остар. За течаща вода — бърз, буен или силен. От детство още фанах да любя ази / свободний свет,.. / скалата в мъх и водопада бурни, / и дивата поезия, що крият. Ив. Вазов, Съч. II, 188. "Не видиш ли, как със сили премалели, / той в бурна река бори се със смъртта?" К. Величков, Ад (превод), 21. Когато доде времето на дъждовете, то тогаз речките са преобръщат на бурни потоци. С. Бобчев, ПОС (превод), 236. // Остар. и диал. За дъжд, градушка — много силен, проливен, стихиен. Климатът е твърде здрав, дъждове бурни. Сняг по горите пада в септември. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Божне ле, вишни Господе, / да дадеш силни ветрове / и бурни дъждове. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 162. Тъмен са облак задало,.. / Хората са чудо чудеха, / дали са бурни градове, / или са силни дъждове. Нар. пес., СбВСт, 264.
4. Прен. За мисъл, чувство, стремеж — който се проявява с голяма сила, с разпаленост. Да чуваш чудния псалом / на изумяващата младост, / която в свойта бурна радост / любов разискря в тоя дом. Н. Лилиев, С, 1932, 32. А в полето, днес облето в безутешна, бурна скръб, / бодро щеше да се носи песента на звънък сърп. Хр. Смирненски, Съч. I, 91. Прибледнява / от бурен гняв, едва се овладява. К. Христов, ЧБ, 99. Има гроб, да, и той / твойте бурни желания, / светове и мечтания / в свойта бездна ще глътне... Ив. Вазов, Съч. III, 32. Бурна страст. Бурна ревност.
5. Прен. Който е свързан с ярък, буен външен израз на чувства, мисли, настроение,
преживяване; разгорещен. Те излизаха от събранието, което свърши преди малко след непродължителни, но много бурни разисквания. Ст. Марков, ДБ, 145. Последва бурно обяснение. Тя се опита да го увери, че Примов винаги се е държал най-коректно. Ем. Манов, ДСР, 396. — Седни, Чорни! — покани го той с глас, който с нищо не показваше, че някога, не много отдавна, са имали такава бурна разправия. П. Вежинов, НС, 276. Вятърът го зашеметяваше,.., а той мислеше бурната сцена, която го чака у дома му. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Зад нас се чуха бурни викове .. Високо и гръмливо ура. Й. Йовков, Разк. II, 143. Тя свиреше непрекъснато .. Понякога това свирене беше меланхолично и тихо и приличаше на оплакване, друг път ставаше бурно и страстно като протест. Д. Димов, Т, 83. Бурно заседание. Бурни ръкопляскания. Бурни овации.
6. Прен. Който е изпълнен с напрежение и с бързо сменящи се събития, преживявания, вълнения; напрегнат, интензивен. Той беше мъж възрастен, почти стар, и през бурния си, изпълнен с превратности живот беше навикнал да не се учудва. Ст. Дичев, ЗС I, 37-38. Бурното и дълго минало на отец Сисой му бе принесло много житейска опитност. Елин Пелин, Съч. IV, 10. От тогава неговото бурно съществувание намери тихо пристанище в свещеническия сан. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 70. Нима когато мине младост бурна — / утеха в спомените чакаш ти? К. Христов, Т, 18. И видях пред себе си грозната бездна, в която падах! Навикнал от малък на бурен живот, аз, право да си кажа, не ме побиха тръпки пред грозната картина, що се откриваше пред очите ми. Св. Миларов, СЦТ, 8.
7. Прен. Който е изпълнен с големи обществено-политически и социални изменения или с битка, бунт, революция; неспокоен, метежен, бунтовен, бурлив. Страшимиров учителствува в едно бурно време, когато политико-обществените борби са били твърде много изострени. Сб??СЕП, 8. Стара генуезка крепост е Алуща .. Миражи от миналото на човешката история, видения от друг свят: тихи, скромни старини от бурно минало. Кр. Кюлявков, СП, 9. Огромните замъци и крепости,.., и днес напомнят за бурната история на тоя стар славянски център. Ив. Мирски, ПДЗ, 38. Тревожна и бурна година! / Година на устреми люти, / на слави, триумфи нечути. Ив. Вазов, Съч. V, 87. Бурна епоха.
8. Прен. Който протича, който се извършва бързо, стремително; напрегнат, интензивен. Бурно развитие на икономиката. Бурен растеж на производството. Бурна ферментация. Бурни промени.
9. Прен. Остар. Който е обхванат от силно вълнение, обикн. раздразнение, гняв; гневен. Когато дойдоха при Шадравана, срещнаха доктор Догански, уморен, зачервен, бурен. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 231.
10. Прен. Остар. Който изразява или е изпълнен със силно раздразнение, гняв; гневен. Ужас я обзимаше, като си въобразеше гневния поглед и бурно лице, с което щеше да я изпрати из вратнята. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 71. Мечти мрачни, мисли бурни / са разпнале душа млада. Хр. Ботев, Съч. 1929, 13. А по-далече, с поглед мрачен, бурен, / седеше грешник. К. Величков, Ад (превод), 148.
БУ̀РЕН м. 1. Название на различни видове треви и плевели, които виреят обикн. в запустели места, край пътища, в ниви и под. и са непотребни за човека и вредни за културните растения. От това, че лозето останало необработено, в него поникнала гъста трева и бурен до колене. Елин Пелин, ПР, 131. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката ѝ порта, дворът ѝ бе запустял, обрасъл с бурени и храсти. Д. Талев, ПК, 90. Там имаше едно празно, запустяло и занемарено ниско място,.. То бе обрасло с бучиниш, татул,.., и разни други бурени... Кр. Тулешков, НЗ, 62. Пролет, като рай, сичко живо,.., са размърдало, а нивите на българинът обрасли в бурен. З. Стоянов, ЗБВ I, 364.
2. Обикн. мн. Лековита трева, билка, която се употребява в народната медицина. — Сега отивам да набера малко бурени и от тях да направя мехлем за раната му. К. Петканов, ЗлЗ, 232. Но и на раните баба попадия беше майсторка. Какви ли лапи не правеше за тях. И от бурени не се отказваше: жиловлак, подбел и кантарион винаги се намираха у нея. Г. Белев, ПЕМ, 17. Стаята, дето той спеше, беше чиста и спретната, а хашевото до нея миришеше на равнец, на коча билка, на лайкучица и на множество още бурени, които чакаха ред да бъдат превърнати в цяр. Д. Немиров, Б, 160. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви ли не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139.
3. Остар. и диал. Тревисто растение, което служи за храна; зеленчук, зарзават. — Тия християни се гнусят от блажно и ядоха бурени. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. От бурените (зеленчуци) може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й.Груев (превод), КН, 7, 7.
◊ Та имало и за бурена събота. Диал. Употребява се за някого, за когото се е явил благоприятен случай, настъпил е удобен момент. Червен бурен. Диал. Див спанак (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: бу̀рян.