БУРЖОА̀ЗИЯ

БУРЖОА̀ЗИЯ ж. 1. Класа в епохата след феодализма, която притежава капитали и средства за производство и ръководи процесите в индустрията, търговията и финансите (противопоставена на пролетариата според марксическата политикономия и социология) и обикн. има и политическа власт. Българската буржоазия не иска да разбере, че властта е тежко изпитание. К. Странджев, ЖБ, 89. Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно .. и до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. Х и ХI кл, 119. Градска буржоазия. Селска буржоазия. Търговска буржоазия. Финансова буржоазия. Монополистическа буржоазия.

2. Истор. Във феодалното общество на Западна Европа — гражданското съсловие.

Дребна буржоазия. Филос. Собственици на малки, свързани с пазара предприятия, в които те влагат своя и на семейството си труд с цел да задоволят своите потребности. Едра буржоазия. Филос. Най-едрите соб‑

ственици с решаваща роля в буржоазното общество, които използват в максимална степен наемен труд. Средна буржоазия. Филос. Междинен слой собственици в буржоазната класа, използващи в известна степен наемен труд.

— От фр. bourgeoisie.

Списък на думите по буква