БУРИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Бурилка. Започнал [Постол] да събира запазените от двете манастирски църкви книги. Намирал ги плесенясали, подложени под бурилата. Н. Инджов, ПП, 50. Ние сме донесли и шише, и бурило, пълни со вино, па и котле, пълно со ракия. Нар. прик., СбНУ VII, 56.

— От ит. barile.