БУРЍЛЦЕ

БУРЍЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бурило; малко бурило. — Пък наш Стою чул жедията [джадия]. Нареждала си: .. в мойто бурилце — брък, в мойто чувалче — стриг! Н. Инджов, ПП, 38.

Списък на думите по буква