БУРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРЍЯ¹ ж. Диал. 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. Най-отпред вървяха войнушките свирачи (не със зурни, бурии и даули, а нашенски — с гъдулки и украсени гайди). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 70. Откъм юг ми се счу нещо, като турска бурия. Понадигнах се и замръзнах: на превала редица хора. Аскер е. П. Росен, ВПШ, 107. Ка бурии засвириа, / ка пойдоа руска война / и топове покараа / на Дунаве бре прийдоа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 460. В това време откъм тъмната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Момчилка позна гласа на Голям Борован и обърна глава. Д. Ангелов, ЖС, 79.

2. Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец.

◊ Глас като бурия. Диал. Много силен глас. Рева (еча) като бурия. Диал. Рева много силно, високо. Из един път дохаждаш и се озоваваш зад гърба ми и захващаш да ревеш като бурия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 108.

— От тур. boru.

БУРЍЯ² ж. Диал. Бъчва. Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .. , той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза. Ст. Дичев, ЗС I, 536. — Дай, божне ле, дай, / дай, ситен дъжд, дай / да полее нивята, / от нивята и лозята, / да напълним хамбари, / да напълним бурии. Нар. пес., СбВСт, 200. — Ратаи и ратакини ле, .. / от море вода земайте, / че я в бурии наливайте. Нар. пес., СбВСт, 450.