БУРЛЍВ

БУРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За време — през което бушува буря; бурен. Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото ѝ тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 149-150. Море! Във тебе има чудовище грамадно: / то в часове бурливи на дъното мълчи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133

2. В който бушува буря. Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов, ПП, 84. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира̀: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето "ура". Ив.Вазов, Съч. II, 169. В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам. Ив. Вазов, Съч. II, 123.

3. За течаща вода — много бръз, много буен. Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Дунав, а в една мирна река. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 79-80. Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето. Г. Бакалов, Избр. пр, 336.

4. Прен. Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов, БМ I, 198.

5. Прен. Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна. Ив. Вазов, Съч. V, 150. Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, / че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град. Т. Траянов, Съч. III, 82.

6. Прен. Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. На епохи две бурливи / бурите жънахме. Ив. Вазов, Съч. III, 192.

7. Прен. Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. Покойници, вий в други полк минахте,.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? Ив. Вазов, Съч. II, 169.

— От рус. бурливый.

Списък на думите по буква