БУРМА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРМА̀ ж. 1. Разг. Винт. — Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите. Ст. Дичев, ЗС II, 764. С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат. Вл. Брънеков и др., СД, 48. Завивам бурма. Стягам бурма.

2. Диал. Шайба за винт.

3. Диал. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 332.

◊ Развила ми се е бурмата. Разг. Постъпвам неразумно, налудничаво. На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 92. На бурма. Диал. Спираловидно. Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма. Ст. Чилингиров, ХНН, 70.

— Тур. burma.