БУРМАЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРМАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Който има нарез като на бурма.

2. Който е завит на кръг. След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми. Н. Хайтов, Хд, 256. Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 25.

3. За пръстен — изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част. Я стани, стани, хубава Генке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 57. Че ѝ счупи пръстена, / пръстена бурмалията / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 221.

4. Който е стегнат с бурми. Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии. Нар. пес., СбНУ ХLI, 406.

5. Като същ. бурмалия м. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).

— От тур. burmalı. — Друга форма: бурманлѝя.