БУРНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀РНО нареч. 1. С голяма, необуздана сила; стихийно. Светят свежи листа, вятър клоните бурно люлей. Н. Фурнаджиев, ВД, 15. Отвързали устата на меха и из него изфръкнали сичките ветрове и бурно погнали корабя пак към Еолическите острови. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 98. // С голяма сила и бързина; интензивно, динамично. Тя усети изведнъж, че все пак нещо ѝ липсваше през този дъждовен пролетен ден,.. Тя го усети внезапно и бурно. Д. Димов, Т, 177. Дълго време той [германият] не е намирал приложение. Обаче като полупроводник днес той играе важна роля в новата бурно развиваща се област на съвременната техника — полупроводниковата електроника. ВН, 1958, бр. 2045, 4. Болестта протекла извънредно бурно.
2. С подчертана външна изява; с увлечение, пламенно, страстно. На тия съвместни вечери, ръководителите и състезателите... винаги реагираха бурно и одобрително на нашия възглас за сътрудничество, мир и дружба между народите. Ив. Мирски, ПДЗ, 32-33. Като се занимава с Ботьовите стихотворения, в които чувството се лее тъй бурно и тъй свободно, човек бива склонен да се поддаде на мисълта, че веднъж създадени, върху тях не могло да бъде работено, без риск да бъдат развалени, отслабени. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 11-12. — Е хайде, братко, хайде честито да е! — и той бурно го прегърна. Ст. Дичев, ЗС II, 205. Не може да се чака повече. Трябва да почнем напролет.. — А как си представлявате вие това?... — внезапно и бурно се намеси Симеон. — Като първомайска манифестация през легално време ли? Д. Димов, Т, 232. Никога и в никоя атака не беше се чувало такова ура.. Урата замлъкваше и наново се подемаше около нея, по-радостно и по-бурно. Й. Йовков, Разк. I, 227. Разискванията протекоха бурно.
3. С напрежение, с тревога; неспокойно, напрегнато. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас:.., славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 75. Бурно край него живота кипи / в грижи и горести вечни, / и пъстроцветните шумни тълпи / все тъй са зли и далечни. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. В борба между живота и смъртта, / един след други бурно дни минават. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 141. Стачката започваше бурно, със заплашителни признаци на готовност за упорита борба и кръвопролития. Д. Димов, Т, 278.
4. В съчет. с гл. съм, ставам и др. 3 л. ед. ч. Означава, че някъде има буря. Излезе вятър, дъжд те запере, / избухне буря, ти се радваш двойно. / Че колкото по-тъмно — по-добре. / И колкото по-бурно — по-спокойно. Бл. Димитрова, Л, 82.