БУРУН —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРУ̀Н м. Диал. 1. Вдадена навътре в морето малка част от сушата; нос. Далече вдясно, зад острия бурун, едва-едва се виж‑

даше блесналата на слънцето кубическа сграда на военноморската база в N. С. Чернишев, ВМ, 27.

2. Рътлина, бърдо.

3. Предна част, връх на обувка; нос. Така изпод тия алияти обущата излизаха гиздави, лъскави, с жълти железца на буруните. Д. Немиров, Б, 81.

— Тур. burun.