БУРУНДЖУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРУНДЖУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и -чна, ‑чно, мн. -чни, прил. Диал. Направен от бурунджук; копринен, свилен. Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце. Ц. Гинчев, ГК, 376. Бурунджучни дарове.