БУРЧА̀К

БУРЧА̀К, мн. няма, м. Диал. 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia.

2. Ситна смес за храна на добитък; ярма.

— Тур. burçak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .. , 1951.

Списък на думите по буква