БУСА̀Р

БУСА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бус2 (в 1 знач.). Той можеше да забегне и в чуждо землище, но нямаше кой да му донася храна. Затова се въртеше все по-близо до село, оставяше на Гана бележки и знаци по техните ниви. Тя ги намираше със закъснение, оставяше му храна по бусарите. Ст. Даскалов, СЛ, 33.

Списък на думите по буква