БУ̀СОЛА ж. 1. Геод. Инструмент, който служи за измерване на хоризонталните ъгли между магнитните меридиани и направлението на някакъв предмет и се употребява в геодезията и туризма.
2. Остар. и диал. Компас.
— От ит. bussola ’компас’.