БУ̀СОЛА

БУ̀СОЛА ж. 1. Геод. Инструмент, който служи за измерване на хоризонталните ъгли между магнитните меридиани и направлението на някакъв предмет и се употребява в геодезията и туризма.

2. Остар. и диал. Компас.

— От ит. bussola ’компас’.

Списък на думите по буква