БУТАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУТА̀ЛКА ж. 1. Тесен, висок дървен съд с форма на пресечен конус, в който се бута, бие млякото, за да се получи масло. Старицата, която сега бие масло в буталката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69.
2. Прикрепен на пръчка надупчен дървен кръг във вътрешността на такъв съд, с който се бута, бие млякото; бутало.
3. Остар. Бутало на парна машина. През сложния шум на влака, ухото ми понякога сфащаше ясно равномерните ритмически удари на буталките, и тогава сякаш влакът пееше и повтаряше милиони пъти някой стих в анапест. Ив. Вазов, Съч. ХV, 111.