БУ̀ТАМ

БУ̀ТАМ, -аш, несв., прех. 1. Напирам, наблягам със сила върху нещо или някого, като го правя да се движи, мести; тикам, блъскам. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Отиде да види рудника. Стръмна пътека го отведе пред една скала, в която зееше хладна дупка. В нея влизаха и излизаха хора,..; те бутаха вагонетки с кална руда. Х. Русев, ПЗ, 162. — Ела, хайде да си вървим! Еньо загледа свирепо брата си и почна да го бута. Но ракията беше изсмукала силите му и той почна сам да се клатушка. Елин Пелин, Съч. III, 150. — "Който пита, не скита", казах си аз и бутам коня, успокоен, надолу. Ив. Вазов, Съч. ХII, 77. Гърлести кириджии викат, псуват добичетата, бутат ги с остена да вървят по-бърже. Ил. Блъсков, СК, 59. // Блъскам, наблягам върху нещо. Момъкът прескочи ниския плет и се промъкна до висока врата,.. Нечий широк гръб, изглежда, я подпираше отвътре, защото момъкът дълго трябваше да бута и да вика, докато вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 456-457. // Отмествам нещо на малко разстояние. Бутам чашата към съседа си. △ Бутам вестника настрана.

2. Блъскам, тласкам нещо или някого, за да падне от високо или от право положение. Оттук опълченците са бутали камъните въз налетелите по урвите неприятели. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 100. Бъда ли до масата, струваше ми се, че някой ме дърпа за дрехата, или че ми буташе книгата и я сваляше долу. Др. Цанков, ТМ (превод), 108. Гя̀волето чекали каде воденицата замръкнувалите човеци, лагали ги,.. и ги качували я у върбата, що е до виро, я на острата скала и ги бутали у виро да се дават. Нар. прик., СбНУ ХLV, 388. // Разг. Свалям, събарям от правото му положение нещо изградено. Той [Тасков] му се закани [на Пашев], че ще мине втори път на проверка, .. , качи се на булдозера, с който беше дошъл да бута къшлето, и внимателно се спусна надолу към пътя. Д. Бегунов, ЧОД, 4. — Ще ви бутаме къщата за зелена площ. — Протестирам! — викна старчето. . — Къщата спада към надеждния жилищен фонд, нямате право да я бутате. Й. Попов, СЛ, 80. Ще бутат старата си къща. Бутам стена.

3. Допирам, докосвам или разтърсвам, разклащам леко някого, обикн. за да привлека вниманието му. — Видя ли? — бута го с лакът Тошко. — Казах ли ти, че е злато човек. П. Незнакомов, МА, 58. Не можа да разбере сънува ли или са го събудили. Неда тревожно му шепнеше нещо и го буташе. Х. Русев, ПЗ, 251. Ам на края [момата] седи, / болни дети бае, / с ръка го не бута, / с крак го залюлява. Нар. пес., СбВСт, 424. — Я бутни онова момче да се обърне. // Допирам или хващам с ръка нещо; пипам, докос

вам. Не бутай тоя съд, каза стражарят, — / разпукнат е... Ив. Вазов, Съч. II, 141. — Тате, тате, Здравко пак ми счупи молива... Казвам му да не го бута, пък той ей тъй, на инат. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Айдутинът ѝ рекъл: "Недей я бута [сабята], че тя й много остра — от двете страни реже!" Нар. прик., СбНУ ХХХVI, 103.

4. Занимавам се с нещо, използвам нещо, като обикн. нарушавам, променям състоянието му, развалям или променям реда някъде; пипам, барам. Заключих механизмите и заповядах на войниците да не я [картечницата] бутат. Д. Кисьов, Щ, 143. — Друга ръка е бутала тука. .. — Сещаме се кой е и защо, ама няма да го бъде! Б. Обретенов, С, 211. Иванов го слушаше, но все поглеждаше към етажерката — да разбере кои книжа е бутал през нощта инспекторът. Ст. Марков, ДБ, 333. Ни тя, ни близките нейни са се опитвали да разрушат тия легенди. И остроумно бележи нейния биограф: "Не бутайте легендата! Тя не е само плод на неправда и недоразумение". П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 80. Казах им само да почистят, но да не бутат нищо в стаята ми. △ Портретът стана много изразителен, не го бутай повече, ще го развалиш. // Обикн с отриц. не. Вземам от нещо, обикн. за да го употребя или консумирам; пипам. Но зетят има пари.. Остави. Тях да не ги бутаме. Й. Йовков, М, 107. Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то га погледнах в голямата делва — тук-там плува някое ка̀мбе! Чудомир, Избр. пр, 40. Тя [закуската] беше половин гърне със една червеникава чорба и три малки парчета хляб; изядах хлябът и не бутах чорбата. Др. Цанков, ТМ (превод), 170.

5. Разг. Обикн. с отриц. не. Нарушавам спокойствието на някого, засягам го с нещо; безпокоя, закачам. — Странджата бълнува. Да не го бутаме. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 78. Една година излезе там шарен смок, дълъг цяла копраля, и старите казваха: "Това е сайбията на имота, не бутайте го!" Ил. Волен, МДС, 168. Ако мома отиде на река, то може там някой момък да я позакачи, но ако е с още други моми, никой не ще смее да я бута. СбНУ ХХV, 22. Не ти ли гази мечка овесът (ръжта), не я бутай. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 313.

6. Разг. Турям, слагам набързо, обикн. небрежно нещо някъде, в нещо; пъхам, завирам. Дядо Иван .. с часове наблюдаваше огъня, като притуряше въглища или буташе тресчици и клечок. Г. Караславов, ОХ II, 488. Петър с неприязън гледаше как майка му бута с пръсти в устата си парчета от млина и противно мляска. И. Петров, НЛ, 184. Бутам нещата си, където завърна, и после не мога да ги намеря. // Давам нещо на някого набързо или без неговото желание. Бутам му чантата в ръцете и се измъквам. △ Защо ми буташ тези пари? // Поставям, обикн. написвам нещо някъде обикн. без съгласието на някого или с някаква цел; слагам. Бутам в съчинението още два-три цитата и решавам, че ще се хареса. △ Недей бута в доклада и такива думи, не са уместни.

7. Разг. Налагам, натрапвам някому някого или нещо, което се приема без желание или незабелязано; пробутвам. Бута му развалени плодове. △ Все на него бутат най-лошото, а той или не забелязва, или не иска да се разправя. △ Когато искат да излязат, все на неговата майка бутат детето — нейната била заета, имала много работа. Бутнаха ми много висок наем.

8. Разг. Поставям, местя принудително някого обикн. в неблагоприятни, лоши условия. Бутат ги в северна квартира. △ Ще правят ремонт на панелните блокове, да видим няма ли да ни бутат и нас някъде.

9. Прех. и непрех. Разг. Давам някому нещо, главно пари, подкуп, обикн. незабелязано, с користна цел. — По едно време — призовка — за петдесет хиляди лева. Откъде? За спасяване на удавници никой не бута. . Но директорът не беше виновен. А. Мандаджиев, С, 180, кн. 1, 7. Трябва да ти съставя акт от 500 долара, но ако си разбран човек... И Джефри се оказа много разбран, бута му една стотарка и продължава да натиска теглилката с палци. Ст, 1960, бр. 727, 4. За да издействаш разрешително, трябва да буташ.

10. Прен. Разг. Подтиквам, карам настойчиво някого да върши нещо; тласкам. "Русите не желаят да окупират България, защото мислят, че към това ги бута Англия, за да може да състави коалиция против тях." С. Радев, ССБ II, 398. Бутам го да работи. △ Бутам го в учението. △ Бутай го да бърза.

11. Прех. и непрех. Разг. Върша нещо обикн. с усилие, работя нещо обикн. не с особено желание. Предлагаме ѝ да стане ръководител на бригадата в тъкачния цех. Да оглави производството и да го повиши. С тази работа досега се занимавах аз. И криво-ляво я бутах напред. К. Калчев, СТ, 18. Ще бутаме една година без норми, ще увиснем само на надниците и ще прокопсаме. Д. Кисьов, Щ, 372. — Как сте? — Бутаме някак.

12. Диал. Закачам, дразня, засягам. Ти на майкя си приличаш: / С полите в половината / и в русата коса голема — / я айде да са земеме!" / Петкана, итра, разумна, / и тук баща си не бута, / а̀ми му леко думаше. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 447. Стига си ме бутал, че не съм вреден за нищо. Н. Геров, РБЯ I, 86.

13. Диал. Бия мляко, за да се получи масло. Расни, Стоенчо, порасни, да тръгнеш по бащин занаят, по високи гори, по дълбоки доли, овце да пасеш, .. , бяло мляко да доиш, жълто масло да буташ. Ил. Блъсков,

С, 30. бутам се I. Страд. от бутам. Антон.. погледна към каруцата. Баща му беше станал и отмяташе чуловете от гърбовете на конете. Трябваше отново да се бута каруцата нагоре. П. Спасов, ХлХ, 44. Да се бута вагонетка по релси беше много по-леко, отколкото да се тика количка по гнили дъски. Х. Русев, ПЗ, 74. Кехаята вдигна строежа, докато беше още жив старият .. Старият Чохъл не даваше да се бута къщата, че беше от баща му. Б. Несторов, СР, 7. Бил заповядал да не се бута нищо в тази част на градината, за да не би да се прогонят славеите. П. Спасов, ХлХ, 182. Анджийката му рекла: "Ква ти й стоката, да е затвареш? Тук й ан, и нищо не са бута." Нар. прик., СбНУ ХХVI, 101. II. Възвр. от бутам в 3 и 4 знач. Непрекъснато се бута по лицето. III. Взаим. от бутам във 2 и 3 знач. По палубата се трупаха матроси, бутаха се един друг, викаха. Д. Добревски, БКН, 35. Овцете се бутат една друга на водопой. П. Тодоров, И I, 8. бута се безл. от бутам в 10 и 11 знач. Трябваше много да се тича и да се бута, за да се уреди всичко.

БУ̀ТАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Блъскам се в някого, в нещо, обикн. като се движа; тикам се. Дълго той чака̀ и се бута̀, доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189. Тълпата богомолци взе да напира около момъка със зли лица и върл ропот. Жените най-вече викаха и се бутаха напред. Ст. Загорчинов, ДП, 455.

2. Влизам бързо някъде, обикн. за да не ме видят; вмъквам се, мушкам се, пъхам се, завирам се. Прасето върви към него, а той се бута под сайванта към плевнята. Мъчи се да отвори вратата, за да се скрие в плевнята. К. Калчев, ПИЖ, 11-12.

3. Пренебр. Принуден съм да живея притеснено, в неподходящи, лоши условия. — Мислил съм го, ня, ами много съм го мислил това нящо, особено откак зехме да се бутаме по пустия Ючбунар. Т. Влайков, Съч. II, 189. Бутаме се цяла година в една стая.

4. Бавя се, като си губя времето, залисвайки се с едно или друго нещо; мая се, мотая се, разтакавам се, туткам се. Цяла сутрин се буташ, а после се оплакваш, че не ти стига времето.

Бутай да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай, както можеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата. Бутам в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено. Бутам в затвора. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Не искам никого да бутам в затвора. Бутам пръст(а) в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. Бутам се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение. Бутам си гагата (носа) някъде. Разг. Меся се някъде, където не трябва, или проявявам неопрадван, ненужен интерес към нещо.

Списък на думите по буква