БУТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ТЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За плод — изкуфял, гнил. Кого подхвърляте на глуми? / Кого вий псувате. Баща си? Тоз народ, — / вий на когото сте червив и бутел плод! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 214. Подправените ястия, въвонените меса, бутелите вошки [овошки], разболяват человеците. П. Р. Славейков, ПЧ, 63. Бутел пъпеш. Бутела тиква. Бутела диня. Изхвърлих черешите, бяха бутели.

2. Прен. Който е лишен от съдържание, смисъл; безсъдържателен, празен.

3. Като същ. бутел м. Натъртено място на круша (Ст. Младенов, БТР).

— Друга форма: ботѐл.