БУТИЛЀН

БУТИЛЀН, мн. няма, м. Хим. Газообразен ненаситен въглеводород, който влиза в хомоложния ред на етилена и се използува за производство на синтетични влакна, пластмаси, синтетичен каучук и пр.; бутен.

— От гр.

Списък на думите по буква