БУТИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУТЍЛКА ж. 1. Стъклен, обикн. цилиндричен по форма съд, с тясно гърло, в който се държат течности; шише, стъкло. От край до край на масата бяха наредени бутилки с червено вино и бира. Д. Ангелов, ЖС, 28. Борис извади от бюфета бутилката коняк и две чаши. Д. Димов, Т, 187. Между платната [на българския павилион], ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности, и, ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41-42. Бутилка мляко. Бутилка минерална вода.

2. Количество течност, което се съдържа в такъв съд. Поне да бяхме се понапили. Така и така сме вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, ВР, 105. Изпи една бутилка бира.

3. Специален металически съд, в който се държат запалителни течности, втечнени газове и пр. Сгъстеният от компресора въздух се събира в специални стоманени бутилки. Р. Ранков, и др., М, 116. Кислородна бутилка.

4. Остар. Мярка за течности, равна на 0,6 литра. Мери за течни тела:..., полущоф или бутилка=5 чарка. Хр. Данов, ТПЧ, 357.

— От фр. bouteille.