БУТКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бутам (в 4 и 9 знач.) малко или често, на различни места. буткам се страд., възвр. и взаим.

БУ̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Разтакам се, мая се, чудя се какво да направя, как да постъпя; туткам се. — Оправи свястно, де, та се не буткай такъва! Т. Влайков, Съч. II, 165. Не се буткаше и двоумеше като по-раншниите кметове. Т. Влайков,

Съч. III, 161.

2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам.