БУТЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУТЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бут1; бутче. — Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала. К. Митев, ПБ, 420.