БУТНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ТНУВАМ,-аш, несв. (остар и диал.);бу̀тна,-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу̀тнат, св., прех. и непрех. Бутвам. Но когато,.., наченвам да ся вглъбявам в себе си и да издирвам человека,.., какво множество от други чудеса еще по-любопитни ся представя на разумът ми и мя бутнува по сърцето! Пч, 1871, кн. 4, 82.бутнувам се, бутна се страд., възвр. и взаим.

БУ̀ТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); бу̀тна се св., непрех. Бутвам се.