БУТОРЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУТОРЯ̀СВАМ, -аш, несв.;буторя̀сам, -аш, св., прех. Диал. Грубо, със сила или небрежно блъсвам, бутвам някого или нещо; халосвам. Момиче едно застъпи съседа си, той се извърна, буторяса я с юмруци. О. Василев, ЖБ, 301. Като те буторясам оттука, долу при стубеля ще ти се разпилеят кокалите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. — Я ти гледай да не буторясаш колата в некое дърво или от некой мост да я метнеш... Ст. Даскалов, ЕС, 8. буторя̀свам се, буторя̀сам се страд. и взаим.

БУТОРЯ̀СВАМ СЕ несв.;буторя̀сам се св., непрех. Диал. 1. Блъсвам се със сила в някого или нещо; халосвам се.

2. Строполявам се.