БУ̀ТУ̀Р

БУ̀ТУ̀Р м. Диал. Тежка заразна болест по конете, която се характеризира с възпаление на подчелюстните лимфни възли; ботурач. Повратил са Симон добър юнак / и ми влезе в темна конюшница / и опитвит девет атли кони / сите ми бутур пофатило. Нар. пес., СбБрМ, 88.

Списък на думите по буква