БУ̀ТЧЕ

БУ̀ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бут1; малък бут. Младо сърненце! Едно цяло бутче ми пратили от село. Елате тази вечер да го очистим, че може да се развали. Чудомир, Избр. пр, 238. Те изваждат спринцовките.. и .. забиват иглата в бутчето... Н. Стефанова, ОС, 24.

Списък на думите по буква