БУФ

БУФ неизм., прил. В съчет.: Опера буф. Муз. Опера буфа (буфо).

— От ит. buffo през фр. bouffe.

БУФ

БУФ междум. 1. За наподобяване на тъп шум от падане със сила във вода или от удряне в нещо твърдо. Буф! Хвърли се в реката и заплува. △ Топката падна във водата — буф! △ Деца се замеряха вън с камъни. Буф! Удариха прозореца ми.

2. Разг. В сказ. функция. а) Хвърлям, захвърлям със сила нещо някъде, където при падането си обикн. произвежда силен, тъп шум; бух. Нещо шина скъсал, / та се отби при мен да я сковем. / Насветках я — аз чукам, той помага, / но хем държи, хем нещо спори с мен, / че изведнъж като ми кипна келя, / та буф навън — и шината, и той. Сл. Красински, БН, 39. Детето взе топката си и буф във водата. б) Удрям, блъскам със сила нещо или някого с нещо; бух. — Ами ти как си с вагончетата? — По едно повече всеки ден. — А пък аз в дърводелната по две повече поправях и — буф да вървят по местата си. Сп. Кралевски, ОФ, 1950, бр. 1738, 4. Взе камък, прицели се и буф в главата му. в) Хвърлям се със сила някъде; бух, бухам се. Водиха ни от църква в църква и като ги изредихме — буф в реката Йордан. Г. Белев, ПЕМ, 31. Надвеси се от прозореца и буф долу. г) Удрям се със сила в нещо, някого; бух, бухам се. Влакът пъшка... Купето се клатушка — .. Аз стоя на прозореца и наблюдавам как... телеграфните стълбове се боричкат... Една голяма тумбеста круша тича като сляпа през нивите и — буф! — в насрещния баир. Г. Караславов, Избр. съч. II, 231. Наведох се да си взема молива и буф в масата. д) Появявам се или влизам внезапно някъде; бухам се, бух. Та помисли, седим си ние ей тъй долу в окопа, а врагът пълзи, наметнат с бял чаршаф, ти си мислиш, че всичко е наред, и току изведнъж — буф при тебе и... стой, горе ръцете. Ив. Мартинов, ПМ, 127.

Списък на думите по буква