БУФАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БУФА̀Н неизм. прил. 1. За ръкав на женска дреха — който е широк и с дълбоки, богати чупки или с набор и стои бухнал. "Какво си правиш парите, момиче? Купи си нов шлифер с буфан ръкави!" Бр. Йосифова, БЧМ, 39.

2. Като същ. буфан м. Ръкав на женска дреха, много набран или начупен в горната част и стегнат в долната. Рокля с буфани.

◊ На буфан. Набрано, с големи чупки.

— От фр. bouffant ’надут, издут’.