БУФАНТО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУФА̀НТО, мн. -и, ср. Остар. Част от женска прическа, направена от дигнати нагоре, бухнали коси. Те не можеха да се нагледат на хубостта ѝ. Бледо беше лицето ѝ, косите ѝ, дигнати на буфанто с тежък кок на тила, изглеждаха още по-черни. Д. Талев, ПК, 402-403.

— От фр. bouffant 'надут, издигнат'.