БУХАЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ХАЛЧЕ
БУ̀ХАЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бухал; малък бухал. Отсам, в потъмнялата зеленина, блясват светлочервени керемиди, мокри плочи и черни двуоки комини, кацнали на покривите като бухалчета. З. Сребров, Избр. разк., 162.