БУХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ХАМ¹, -аш, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове "буху"; бухтя1, бухукам. Мълчанието тежеше като олово. Само бухалът не преставаше да буха с оня тайнствен и зловещ глас, който предвещава злощастие. Л. Стоянов, Б, 173. Ни един приятел не ме е споходил, само враните наоколе грачат и бухеле в полунощ бухат. Н. Бончев, Р (превод) 98. Откъм бейския сарай се обаждат кукумявки и бухали..: нека бухат бухалите, дано опустее по-скоро тоя сарай. Г. Константинов, ПР, 114. На добро время е:..; ако бухалът след продължителен дъжд ноще буха. Лет., 1872, 11.

2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухтя, бухукам. Бен цял настръхна и от вълнение започна да кашля. Той бухаше, сякаш Марка удряше с тупалка дробовете му и оттам се къртеше многогодишната грамада стърготини, талаш и прах от мазетата на господата Дилс. Бр. Йосифова, БЧМ, 206.

◊ Бухат бухали вътре. Диал. Казва се за голяма празна къща. Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти запустее къщата.

БУ̀ХАМ², -аш, несв. 1. Прех. Удрям силно с бухалка пране, за да се изпере. Само когато минавах реката Блато, аз видях куп селянки, които перяха край брега и бухаха дрехите си. Ив. Вазов, БП, 109. На чешмата завари Елка,.. Там беше и самият Борислав — бухаше юнашки една парцалена черга, а сестра му го дърпаше да не я скъса. Л. Галина, Л, 33. Майка йе мома / на река прала, / ризи буала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 82. Не си пои сиво стадо, / напои го край бяленки, / дето моми платна белят, / платна белят, църги бухат. Нар. пес., СбНУ III, 42.

2. Прех. и непрех. с предл. по. Разг. Удрям нещо (по нещо) силно с тупалка, бухалка и под., като произвеждам глух, тътнещ звук, обикн. за да свърша някаква работа (да отстраня прах от дрехи, постелки и пр., да изроня плод и пр.). В къщи тя шета постоянно — мие, търка, буха всеки ден разни килими и юргани. Д. Калфов, ПЮН, 94. Започнахме да сечем наляво и надясно, да мушкаме. Мъжете налагаха с все сила, като да бухаха мамули. Ал. Гетман, ВС, 113. А после дойде късната есен и ние тръгнахме аргати — ронехме кукуруз, бухахме боб и слънчоглед, пренасяхме чували из мелниците, помагахме в маслобойната. Й. Вълчев, РЗ, 67. Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, — / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 89. Плуваше така, както плуват из речните вирове мълките селски момчета — .., бухаше силно с крака по водната повърхност. П. Вежинов, ДБ, 181.

3. Непрех. За огнестрелно оръжие, машина и под. — при действие, работа издавам глухи, тъпи звукове, глух, тъп шум; бухтя2. В далечината,.., бухаше тежко далекобойната немска артилерия. П. Вежинов, ЗЧР, 163. По харманите вече бухаха веялки, прах на гъсти облаци се диплеше над селото. Г. Караславов, Тат., 39. // Непрех. Рядко. Издавам при удряне глухи, тътнещи звукове. Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Съч. V, 187.

4. Прех. Разг. Хвърлям със сила нещо някъде. Слама имаме много, но не умеем да я приготвим както по другите села, а я бухаме в яслите суха. Н. Каралиева, Н, 116.

5. Непрех. Разг. Падам със сила някъде, като произвеждам глух шум; бухам се. Затичвам се и бухам в реката. △ Препъвам се и бухам на земята.

6. Прен. Непрех. Разг. Върша уморителна, тежка работа; бъхтя, бъхтя се. — Леле мале! Ще се изпотрепам от копане... И без това сме се изкривили от работа, а тия канали... То месеци има да бухаме, а каква ще е ползата, не се знае. П. Велков, СДН, 313. бухам се страд. от бухам в 1, 2 и 4 знач. Тя държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране. М. Георгиев, Избр. разк., 163.

БУ̀ХАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се със сила в нещо, като произвеждам глух, тътнещ шум. Камионът се буха в дървото край пътя.

2. Хвърлям се или падам със сила някъде. Бухам се във водата. △ Подхлъзвам се и се бухам на земята.

3. Нахълтвам, влизам внезапно някъде. Грабвам аз пушката и пак на гарата. В шест часа заминава трен за Сливница и аз се бухам в него. Елин Пелин, Съч. IV, 232.