БУХЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бухлат (в 1 знач.); бухкав. Га си мечка наближи / с мало мъжко меченце, / рунтаво още бухлаво, / сѐ селяне са разбягали. Нар. пес., СбНУ VII, 83.