БУХЛАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУХЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бухнали косми, козина; бухкав. До волската кола сред двора стоеше петдесет и пет годишен селянин с бухлати мустаци, гологлав и разгърден. Д. Марчевски, ДВ, 70-71. Една катеричка ме гледаше втренчено и любопитно... Над дългите ѝ, широки уши,.., се извиваше грациозно бухлатата ѝ разкошна опашка, по-голяма от самото ѝ тяло. В. Андреев, ПП, 4. // За коса — който е с увеличен обем, надигнат нагоре; непригладен, бухнат. Домна хвърли кос поглед на Христофор и тръсна глава. Бухлатата ѝ коса като грива се отмести на една страна, после на друга. Б. Болгар, Б, 27.

2. Прен. Който е издут, с увеличени размери и неправилни очертания и не е с голяма плътност. По утринното небе се влачеха разкъсани бухлати облаци и хвърляха над къра големи плуващи сенки. В. Геновска, СГ, 239. От юг бухлат се облак дига. П. К. Яворов, Съч. I, 46.

3. За растение, растителност — който е гъсто разклонен, разлистен, кичест. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата,.. между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. Беше любопитно да се наблюдава как черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, за да изтика няколко бухлати кленове. Н. Хайтов, ШГ, 208. Под ореха бухлат на хлад / той колци на дръвника / си дяла отпреди обяд / и нещо тананика. Т. Харманджиев, П, 93.

4. За птица — който е с кичур на главата; качулат. Само гордий петел слезъл: пее и си тътри дясното крило, като чака да слязат червеногребенчастите му бухлати другарки. Ц. Гинчев, ДТ, 8. Бухлата кокошка.