БУХТЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУХТЀНИЕ
БУХТЀНИЕ,мн. -ия, ср. Остар. Бухтѐне. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВII, 147.