БУХТЀНИЕ

БУХТЀНИЕ,мн. -ия, ср. Остар. Бухтѐне. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВII, 147.

БУ̀ХТЕНИЕ

БУ̀ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бу̀хтене, бъхтене.

Списък на думите по буква