БУЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЦА1 ж. 1. Къс от твърдо, меко или ронливо вещество с неопределена форма. Ореше дълбока оран.. Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. А. Каралийчев, ПД, 41. Земята се размръзна. Буците станаха ронливи, а угарите рохки — трудно се вървеше из тях. К. Петканов, СВ, 15. Вечерта се измъкнах от къщи с голям комат хляб и буца сирене. Ем. Станев, ЯГ, 16. На края на града Иван спря каруцата пред един магазин, влезе там и се върна с голяма буца сол. Й. Йовков, ПГ, 14. Буца масло. Буца лед. Буца злато.
2. Разг. Твърда подутина по тялото или във вътрешен орган, образувана от възпаление или от натрупани мастни или туморни клетки. Той излезе от кръчмата. Гологлав, с голямата буца на темето си. Й. Йовков,ЖС, 124. Тя опипа буцата, която растеше над веждата ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 59.
◊ Акъл на буци. Разг. 1. Ирон. Употребява се за много глупав човек, заплес, тиквеник. 2. Употребява се за изключително умен човек. Засяда ми / заседне ми (спира ми се / спре ми се) буца на (в) гърлото (гърдите). Разг.;Засяда ми / заседне ми буца под лъжичката. Диал. Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите от някакво силно и неприятно душевно преживяване. За вечеря пак го забравиха, а на другия ден му отделиха яденето както на всички ратаи. Тежка буца заседна на гърлото му. Работата не беше чиста — идеше Димитровден, Деяна мислеше да му даде пътя. Г. Караславов, СИ, 98.