БУ̀ЧА

БУ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. 1. Бода, втиквам нещо остро (пръчка, колче и под.) в земята; забучвам, забивам2, забождам2. Взимаше една по една вейките, потапяше ги във водата и,.., бучеше ги в пясък. К. Петканов, ОБ, 130.

2. Втиквам нещо на островръх предмет; забучвам, забивам2, забождам2. Буча на шиш месо.

3. Допирам, натискам нещо с островръх предмет, бода нещо с островръх предмет. Буча месо с вилица. буча се I. Страд. от буча. II. Възвр. от буча в 3 знач. III. Взаим. от буча в 3 знач.

БУЧА̀

БУЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. 1. Произвеждам, издавамсилен, продължителен, глухшум; буботя, тътна, бухтя2. Новата вършачка няколко дни буча глухо след купните в стърнищата. О. Василев, Т, 125. Сега по площадчето тракаха каруци, бучаха камиони, натоварени със стоки. П. Стъпов, ГОВ, 188. Един глух и страшен вой го накара да спре: бучеше долу реката, голяма и мътна. Й. Йовков, СЛ, 116. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. Времето беше най-неблагоприятно; Вятърът бучеше и въртеше снега. БКн, 1859, кн. 1, 169. Високоговорителят бучи. △ Параходната сирена бучи.△ Морето бучи. ● Обр. Наоколо бучеше страшната буря на боя. Й. Йовков, Разк. I, 141. // Звучаглухо, ниско, басово. И тъй бучеше гласа му, че отсрещният псалт,.., все го поглеждаше. Й. Йовков, ПГ, 152.

2.Изпълненсъмсъссиленипродължителенглухшум; тътна, буботя. Как бучеше тогава гората от трясъка на повалените от бурята гигантски дървета! Люлееше се планината! Кр. Велков, СБ, 18. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик: — Уурраа! Уурраа!.. Д. Талев, И, 569. Булевардите бучат препълнени / от автомобили, хора и трамваи. Мл. Исаев, ТП, 43. Ечът, бучат гори, / хайдут Сидер не се бои. Нар. пес., СбВСт, 154.

Бучи ми нещо в главата; бучи ми (кръвта) в ушите; главата ми бучи; ушите ми бучат. Усещам продължителен глух шум в главата си (в ушите си). Главата ѝ бе замаяна, кръвта в ушите ѝ бучеше, нервна пот обливаше тялото ѝ в задушната нощ. Д. Димов, ОД, 235. Все пак в ушите му бучеше и необикновена слабост проникваше в цялото му тяло, във всичките му членове. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Прилоша ѝ, главата ѝ бучеше, краката ѝ трепереха. Г. Караславов, Тат., 262.

Списък на думите по буква