БУЧАКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЧАКЧЍЯ,-ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Човек, койтоизработва, точиипродаваножове; ножар. Ой та тебя Юсмен бучакчийо, / не щеш да точиш сабя френгия, / най-искаш сестрино бяло лиця. / Че зъвъртя със сабя френгия, / та че му главата бре отсечи. Нар. пес., СбНУХХVI, 20. Я ми земи боздугана, / занеси го при бучакчия /../ да наточи боздугана. Нар. пес., СбНУХIV, 75..

2. Човек, който налита да се бие с нож при възбуда, гняв.

— От тур. bıçakçı. Друга (диал.) форма: бичакчѝя.