БУЧАРДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЧА̀РДА ж. Спец. 1. Облицовка на стена, цокъл, колона и др. от смес от цимент, вода и дребни камъчета, която е с грапава повърхност и наподобява естествен дялан камък. Когато за пълнител се използуват мраморни камъчета от различна големина, в зависимост от обработката на повърхността — полиране или бучардисване, се получава мозайка или изкуствен камък (бучарда). Вл. Брънеков и др., СД, 245.

2. Каменарски назъбен чук, с който се обработват такава облицовка или каменни отломъци.

◊ Мита бучарда. Спец. Облицовка, която се обработва със силна водна струя вместо с чук.

— От ит. bocciarda.