БУЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЧКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Бу̀ча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин.. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад. Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се страд., възвр. и взаим.