БУШОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БУШО̀Н м. Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха,.. — сви рамене Бодко. В. Ченков, СНД, 35.

◊ Изгорели са ми бушоните. Жарг. Ирон. Полудял съм, откачил съм, мръднал съм. Прегрява / прегрее ми бушона. Жарг. Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам.

— От фр. bouchon ’запушалка’.