БУЮР —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЮ̀Р и БУЮ̀РУН частица. Простонар. 1.За учтиваподканакъмнякогоприпосещениеилиприпочерпване; заповядай. Обърна [ПрокурорътСефалиев] тлъсто, червено лице към Косатева. След като го погледа известно време,.. рече: — Здрасти!.. — Буюр, — рече той, като облегна колосания си гръб настрана... — Чай? Кафе? — попита Сефалиев. Д. Немиров, Д, N 9, 5. Хайде буюрун — рече кехаята и седна на мястото си. Ц. Гинчев, ГК, 73. Той ме посрещна с теманета, с чест: — Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей, да се отбиеш тук. Д. Подвързачов, Б, 109.

2. За изразяване на готовност да се услужи някому с нещо; моля, заповядай. А после Исмаил плесна с ръце и дойдоха трима млади овчари,.., та коленичиха пред него и рекоха: — Буюр, бей. И той повели да изнесат стол за бабата, шепи стафиди и портокал за детето. А. Дончев, ВР, 95.

— Тур. buyur. — Други форми: бу̀йрум и бую̀рум.